Владимир Димитров – МАЙСТОРА е символ на българското изобразително изкуство. Самобитен,

Владимир Димитров – МАЙСТОРА е знак на българското изобразително изкуство. Самобитен, неповторим и огромен. Наричат творчеството му " едно от най-оригиналните и значими феномени в изкуството на ХХ век – оригинално по стилистика и национално по дух, с изчерпателен хуманизъм "

Картините на Майстора са основани на един мирис, те са с чисти цветове, натурата е деформирана експресивно, въздействието е реализирано посредством контрастност сред топли и студени багри.

Роден през 1882 година в село Фролош в скоро освободеното Княжество България, още в ранна детска възраст се сблъсква с проблемите на живота. Той споделя ориста на фамилията си, като наследник на небогати македонски бежанци. Баща му е неработоспособен, а майка му страда от епилепсия и е принудена да слугува по непознатите къщи. Затова младият Владе, както е бил именуван, е заставен да приключи своето образование в прогимназията и да стартира работа, първо като продавач при един книжар, по-късно като бояджия и най-после като писар в Кюстендилския областен съд, против 10 лева месечна заплата.  В свободното си време рисува по всички свободни пространства - по книгите за протоколи, по стени и порти. Създава портрети на служители от съда, на съдии, юристи, подсъдими. Рисува и пейзажи из покрайнината на Кюстендил и битови сюжети.

На 11 май 1903 в гимнастическия салон на Педагогическото учебно заведение в Кюстендил е открита първата галерия с негови рисунки. През есента хората в града събират непринудено средства и го изпращат да учи в София. Разстоянието от Кюстендил до София изминава пеш. Постъпва в Рисувалното учебно заведение като ексклузивен възпитаник. Останалото е история – следват доста труд, самоусъвършенстване и обич към хората и четката.

Бедното момче със своята воля и гений съумява да победи компликациите, с които го сблъсква живота, и изграждайки своята персона се трансформира в създателя, съумял първи да изведе българското изкуство на международната сцена. В неговите картини се разкрива яркия му гений и самобитния метод да показва красиво привидно най-обикновени тематики.

Избира изкуството пред женската обич, защото не може с идентичен жар да служи на двете. Затова рисува дамите в своите картини основно и единствено в нравствен проект. Търси непорочността в женският облик, лъчезарното, целомъдрието, смирението, духовната хубост, показана посредством формата. Жената в нейното духовно измерение.

Първите му зрели произведения отхвърлят правилата на обикновеното пресъздаване на облиците като фото-копия на действителността. Той стартира да търси психическите моменти в своите платна, търси вътрешния облик, това което одухотворява. Обръща огромно внимание на очите, които трансформира в център на духовна сила.

Чрез идеализирането на формата, той се стреми да одухотвори облика и да го издигне над животинското. Добродетелите, като непорочност и доброта, умиротворяване и душевна непорочност са това, което оформя възвишената човешка характерност и вършат творчеството му постоянно.

" Обикновено моделът на първо време рисувам, па подире следа най-хубавия декор в градината. Ако е майка с дете, бързам да свърша с детето до обяд, па след това с майката. С почивки. Детето вика: " Айде стига ". Додеяло му. Големо тегло. Плащах 40 лв. дневно. Затова бързах. Към смрачаване започвах природата. Леснотия, но вятър и мъгла да няма. Обикновено гледах да свърша главата за един ден; в случай че моделът има да театралничи и с ръце – тогава продължавах и на другия ден...

Обикновено виках другарки на момите, които рисувах, да се беседват, когато едната театралничи, та да бъде будна. Вземах по някой път и аз присъединяване в диалозите, само че в случай че приказвам бърка се на работата...

Един ден в Шишковци рисувах селяни. Държат грозде в ръцете си. Понеже времето беше мъчително и маранята задушаваше, дадох прочивка на моделите и облегнах картината върху дувара на двора. Гроздето беше докарано по форма и звук. Ние се разприказвахме за това-онова, време да мине. Неочаквано за всички ни, току се чу откъм дувара нещо като трак, трак, трак... Кога се обърнахме, що да забележим: кокошките кълват гроздето в картината. Беля работа! Тогава рекох на селяните: „ Барем кокошките можем да излъжем. "

Картини: Владимир Димитров - МАЙСТОРА